Going to Space to Benefit Earth (Full Event Replay)

20 секунди и продължаваме да отброяваме, T -15 секунди, преминаваме към вътрешно управление,12 11 10 9 запалване на двигателите 6 5 43 2 1 0Двигателят работиИзлитане, имаме излитане на Аполо 11Кулата е свободна Нийл Армстронг докладва Хюстън, тук е база Tranquility, Орелът кацнаЕдна малка стъпка за човек, един огромен скок за човечествотоЩе прочетем табелата на колесника на лунния модулПърво има две полукълба, показва всяко от двете полукълба на Земята. Под тях пише:„Тук хората от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната, юли 1969 г. от новата ера. Ние дойдохме в мир за цялото човечество“Предполагам, че си единственият човек,който не гледа прякото предаване по телевизията. Красиво е, Майк, наистина е. Поставиха знамето точно сега. Иха! Ако това не ви вдъхновява, вие сте на грешното събитие… Ти не избираш своите страсти, страстите ти избират теб. Когато бях на 5 години, гледах това, което вие току-що гледахте и то имаше огромен ефект върху мен. И това не се е променило. Тази страст въобще не си е отишла, това съм аз в гимназията и искам да наблегна на този цитат: „Земята има своя край и, ако световната икономика и население продължи да се развива, космосът е единствената посока. “ Аз още вярвам в това. Впрочем, това е и моята версия на пропиляна младост. Познайте коя е най-добрата планета в Слънчевата система. Лесно е да знаете отговора на този въпрос,изпратили сме роботизирани модули като този до всички планети в Слънчевата система. Покрай някои само сме преминали, но сме изучили всички. Земята е най-добрата планета. Тя не е просто „близо“, тя е наистина добра. Дори не ме карайте да започвам да говоря за Венера. Погледнете Земята. Земята е невероятна. Джим Ловел, един от моите истински герои. . . на Аполо 8, докато обикалял около Луната, направил нещо изумително. Изпънал палеца си и разбрал, че с изпънат палец на една ръка разстояниее могъл да закрие цялата Земя. Всичко, което някога е познавал, е можело да бъде закрито с неговия палец. И казал нещо изумително, познатата фраза: „Дано да отида в рая, когато почина“, той казал: „в този момент осъзнах. . . отиваш в рая, когато се раждаш. “ Земята е раят. Карл Сейгън, толкова поетичен, „На тази синя точица, там всеки, когото познаваш, и всеки, за когото си чувал и всяко човешко същество, което някога е живяло, са изживели своя живот. Много малка сцена във великата космическа арена. “През цялата човешка история, Земята ни се е струвала голяма. И всъщност, наистина е била голяма, човечеството е било малка. Това вече не е вярно. Земята вече не е голяма, човечеството е голямо. Струва ни се голяма, но има своите граници. И има нещо, което трябва да направим. Трябва да осъзнаем, че има непосредствени проблеми. Неща, върху които трябва да работим и ние работим върху тях. Те са спешни. Говоря за бедност, глад, хора, нуждаещи се от дом, замърсяване, прекомерен риболов в океаните. Това е много дълъг списък на спешни, непосредствени проблеми. И трябва да работим върху тях, спешно, тук и сега. Но, също така има проблеми в дългосрочен план и трябва да работим и върху тях. И те отнемат много време,за да бъдат разрешени. Не можем да чакаме докато далечните проблеми станат спешни, за да работим върху тях. Можем да правим и двете, можем да работим върху тези тук и сегаи можем да започнем с проблемите на бъдещето. Много основен дългосрочен проблем е,че ще изчерпаме енергийните ресурси на Земята. Това е проста аритметика, ще се случи. Като животни, хората изразходват 97 вата енергия. Това е темпото на нашия метаболизъм, бидейки животни. Но бидейки част от един развиващ се свят, ние изразходваме 10 000 вата мощност. И получаваме много ползи от нея. Живеем в епоха на динамичност и растеж. Вие живеете по-добър животот този на вашите баби и дядовци, а те са живелипо-добре от техните баби и дядовци. И голям принос към това има изобилието от енергия, която сме могли да извлечем и да използваме в своя полза. Много хубави неща се случват, използвайки енергията. Когато отидеш в болницата, изразходваш много енергия – цялото медицинско оборудване, което е било произведеноза теб. Транспорт, забавленията, на коитосе наслаждаваме, лекарствата, които използваме. Всички тези неща изискват огромно количество енергия. Ние не искаме да спираме да използваме енергията, но тяне е устойчива. Нека ви разкажа. Исторически,глобалното темпо на консумация на енергия с вдига с 3% на година. 3% на година не звучи като твърде много, но, в продължение на много години, темпото на консмумация е толкова екстремно – 3% ее еквивалент на удвояване на енергийния разход на всеки 25 години. Ако вземем предвид глобалния енергиен разход днес, можем да захраним всичко,което използваме, покривайки Невада със соларни клетки. Това ни се струва предизвикателно, но също така възможно. А и там, все пак, е предимно пустиня. Но, само в рамките на няколко стотин години, с този 3-процентов ръст,ще трябва да покрием цялата повърхност на Земята в соларни клетки. Е, това няма да се случи, твърде непрактично решение е и можем да бъдем сигурни, че няма да сработи. Тогава, какво можем да направим? Е, едно нещо, което можем да направим, е да се фокусираме върху производителност – и това е добра идея. Проблемът е, че тя вече е предприета. Винаги, в процеса на увеличаване на енергийния ни разход с 3% на година с векове, винаги сме били фокусирани върхупроизводителността. Нека ви дам няколко примера. Преди 200 години е трябвало да работиш 84 часа, за да си позволиш 1 час изкуствена светлина. Днес трябва да работиш 1. 5 секунди, за да си позволиш 1 час изкуствена светлина. Минали сме от свещи към газови лампи, към обикновени крушки, към LED светлинии сме получили огромни ползи. Друг пример, транспорт, въздухоплавателен транспорт. За 50 години, половин век в историята на търговската авиация, сме видели 4-кратно повишаване на ефективността. Преди половин векса ни били необходими 109 галона гориво,за да превозим един човек през цялата страна. Днес, на модерния 787, са ни необходими едва 24 галона гориво, за да превозим човек през територията на страната. Това е невероятно подобрение. Грандиозно е. Що се отнася до обработка на данни,видели сме увеличение на ефективността с 1 трилион пъти. UNIVAC е могъл да направи 15 изчисления с 1 kWs енергия. Един модерен процесор може да направи 17 трилиона изчисления с 1 kWs енергия. А какво се случва, когато станеммного ефективни? Използваме повече от тези неща. Изкуствената светлина е станала много евтина, затова използваме много от нея. Въздухоплавателният транспорт е станал много евтин, затова го използваме много. Обработката на данни е станала много евтина, затова имаме дори Snapchat. Имаме все така увеличаващо се търсене на енергия. Ще ставаме все по-ефективни и въпреки това, ще използваме все повече енергия. Това темпо на 3% годишен ръст вече включва в себе си повишаване на ефективността. Какво се случва, когато неограниченото търсене срещне ограничените ресурси? Отговорът е невероятно прост – дажбен режим. Това е пътеката, по която ще вървим и тази пътека, за първи път, ще води вашите внуци и правнуци към по-лош живот от вашия. Това е лош път. Има добри новина. Добрата новина е, че ако излезем в Слънчевата система, за всички практически цели, ще имаме неограничени ресурси. Следователно, имаме избор. Дали предпочитаме застой и дажбен режим, или предпочитаме динамичност и растеж. Това е един лесен избор. Знаем какво искаме, просто трябва да се захванем за работа. Ако сме навън, в Слънчевата система, можем да имаме 1 трилион души в Слънчевата система, което означава, че бихме имали хиляда души като Моцарт и Айнщайн. Това би била една невероятна цивилизация. Как би изглеждало това бъдеще? Къде биха живели тези 1 трилион души? Ами, много е интересно. Един човек на име Джери О’Нийл, професор по физика, обмислил това много внимателно и задал много точно определен въпрос, който никой досега не бил задавал. Това бил въпросът дали една планетарна повърхност е най-доброто място за човечеството да се разгърне в Слънчевата система. И той и неговите ученици се заели да отговорят на този въпрос. И достигнали до доста учудващ, за тях самите, неинтуитивен отговор – Не. Защо не?Достигнали са до няколко проблема. Един от тях бил, че другите планетарни повърхности не са толкова големи. В най-добрия случай, говорим за два пъти по-малки размери. Те са на много голямо разстояние. Двупосочни пътешествия до Марс отнемат от порядъка на години. С възможност за изстрелване към Марс на всеки 22 месеца, имаме много съществен логистичен проблем. И последно, толкова си далече,че няма да можеш да комуникирашв реално време със Земята. Ще бъдеш ограничен от закъснение със скоростта светлината. Децата, седящи тук днес, вероятно и някои от възрастните,дори не се замисляйте да играетеFortnite с някой на Земята. Това няма да проработи. Поначало, тези други планетарни повърхности нямат и не могат да имат гравитация, подобна на земната. Ще трябва да се задоволите с гравитацията, която ви се предлага, в случая на Марс, това е една трета от земната. Затова, вместо това, О’Нийл инеговите студенти стигнали до идеята за изградени светове, въртящи се, за да създадат изкуствена гравитация с центробежна сила. Това са много големи структури, с безкрайни размери, всяка една побираща милиони души, дори повече. Ето я Международната космическа станция за сравнение, това е един много различен вид космическаколония. Нека да погледнем как биха изглеждали отвътре – скоростен транспорт, земеделски райони, добавили сме и един малък дрон, градове в далечината. Някои от тях биха били за отдих. Не е необходимо да имат същата гравитация, някоя от тях би имала нулева гравитация, за да можеш далетиш със собствени крила. Някои биха били национални паркове. Това са наистина приятни места за живот. Някои от тези колонии на О’Нийл биха избрали да наподобяват земни градове, биха подбрали исторически градове и биха ги репликирали по някакъвначин. Биха били напълно нов тип архитектура, околна среда с идеален климат, за живот по къс ръкав. Това би бил най-хубавият ден в Мауи, целогодишно. Без дъжд, без бури, без земетресения. Как би изглеждала архитектурата,ако нейната първоначална цел вече не е да дава подслон? Ще разберем. Но тези са красиви, хората ще искат да живеят тук. И могат да бъдат бъдат близо до Земята, за да могат да се върнат, което важно, защото хората ще искат да се върнат на Земята. Няма да искат да напуснат Земята завинаги. Ще бъде лесно да пътуват между двете дестинации. Необходимото количество енергия за пътуване между тези колонии на О’Нийл, от една до друга, за да могат хората да посещават приятели,роднини, зони за почивка, са с много много ниски енергийни нуждиза транспорт. И то бързо, става въпрос за еднодневно пътуване. Ще ви покажа един много интересен видеоклип. Това е професор О’Нийл, човекът, измислил колониите на О’Нийл заедно със своите студенти и известният автор на научна фантастика Айзък Азимов, даващи интервю относно тези колонии. На Азимов е зададен много добър въпрос, дали някой в научната фантастика някога го е предсказал. И ако ли не, защо не? И той има много добър отговор, гледайте. Предсказахте ли нещо такова в някоя от научните си фантастики?Всъщност никой, защото всички сме били планетарни шовинисти. Всички сме вярвали, че хората трябва да живеят на повърхността на планета. Имал съм колонии на Луната, както и стотици други научнофантастичниавтори. Най-близката ми представа до един изкуствено създаден свят в открития космос, бе на хора, достигащи до астероидния пояс, издълбаващи вътрешността на астероиди и създаващи от тях кораби. Никога не ми хрумна, че могат да донесат материала от астероиди до Земята, където условията са по-добри и да построят техен свят там. Планетарни шовинисти… добре. Ако построим тази визия, тезиколонии на О’Нийл, къде ще ни отведе това? Какво би означавало това за Земята? Земята ще се превърне в резиденция и зона за леката промишленост. Ще бъде красиво място за живот, красиво място за посещение, място, на което да отидеш в колеж и място за лека промишленост. Но тежката промишленост и всичките замърсяващи индустрии, всички неща, които вредят на нашата планета, ще бъдат правени извън Земята. Ще можем да имаме и двете. Ще можем да съхраним тази уникална планета-скъпоценен камък, която е напълно незаменима. Няма план „Б“, трябва да спасим тази планета. И не трябва да отказваме бъдеще на динамичност и растеж на правнуците на нашите правнуци – можем да имаме и двете. Кой ще го свърши? Не аз. Тези деца на първите редове, вие ще го направите, заедно с вашите деца. Това ще отнеме дълго време, това е голяма концепция. И това, което ще направите, ще бъде да построите цели индустрии. Ще има хиляди бъдещи компании, вършещи тази работа. Цялата предприемаческа екосистема, разгърната, креативни хора с нови идеи идеи за това как да използват космоса. Но тези компании, тези предприемачески компании не могат да съществуват днес – невъзможно е. И причината е, че цената за допускане за осъществяване на интересни идеив космоса в момента просто е твърде висока. Защото няма инфраструктура. Нека ви разкажа една история за Amazon, през 1994 основах Amazon. Цялата трудоемка инфраструктура, необходима за съществуването на Amazon,вече съществуваше. Не беше необходимо да построяваме система за транспорт, за да доставяме пратки. Тя вече съществуваше. Ако трябваше да я построим, щеше да бъде необходим капитал от милиарди долари. Вечея имаше, наричаше се АмериканскаПощенска служба и Германска, и Великобританска, и UPS, и FedEx. Можехме да използваме тази инфраструктура. Същото беше и със системите за разплащания, ако трябвашеда ги създаваме сами,това щеше да ни струва милиардидолари и десетки години. Но не, системата вече съществуваше, казваше се „кредитна карта“. „Трябва ли да свързваме компютри?“, не,те вече присъстваха в повечето домове. Предимно за играене на игри, но тази инфраструктура вече съществуваше. „Трябва ли да създаваме телекомуникационна мрежа?“, това щеше да струва милиарди долари, но не го направихме. Вече съществуваше, предимно с цел да се осъществяват телефонни обаждания на големи разстояния и построена от глобални телекомуникационни доставчици като AT&T и подобни по целия свят. Инфраструктурата позволява на предприемачите да правят невероятни неща. Така че, децата тук и вашите деца, и техните правнуци, вие ще построите тези колонии на О’Нийл. Работата на това поколение, на моето поколение, е да построи инфраструктурата, за да можете вие да го направите. Ще построим път към космоса. И тогава ще се случат невероятни неща. Тогава ще видите предприемаческата креативност, тогава ще имате предприемачи в космическия сектор, започващи техните компании в общежитията си. Това не може да се случи днес. А как точно ще построим тези колонии на О’Нийл, никой не знае. Аз не знам,никой в тази публика не знае. Работата на бъдещите поколения ще бъде да обмислят детайлите. Но това, което можем да знаем е, че има прагове, през които трябва дапреминем. Че има някои предвестници и предпоставки, без които никога няма дастигнем до там. И е хубаво да знаем какви са, защотоможем да работим върху тях, с голяма увереност, че те ще бъдатполезни. Каквото, както и да се развият детайлите на тази бъдеща визия,тези неща ще бъдат съществени. Кои са тези два прага? Първо, нуждаем се от радикално понижение на цената за изстрелване в космоса. Изстрелванията днес просто са твърде скъпи. Ивторо, трябва да използваме ресурси от космоса. Земята има много силно гравитационно полеи вдигането на всичките ни ресурси от нейната повърхност просто няма да проработи. Трябва да имаме възможността да използваме ресурсите, които вече съществуват в космоса. Добре, това е New Shepard, екипът на Blue Origin вече постигна удивителен прогрес в ракетите за многократнаупотреба. Невероятно горд съм с работата на този екип. Десет последователни кацания, използвахме 2 ускорителя,и двата летели 5 пъти, почти без ремонт между полетите. Така се намаля цената на излитане. Трябва да имаш превозни средства за многократна употреба. Това, което правим днес, е да използваме едно средство веднъж, след което го изхвърляме. Също не можем да имаме, разбирате ли, фалшива повторна употреба, при която връщатесредството, което се нуждае от голямремонт, който излизамного скъпо. С New Shepard ще превозваме хора още тази година, това е страшно вълнуващо. Искам да ви разкажа за някои от архитектурните решения, които взехме при построяването на New Shepard. New Shepard e суборбитално превозно средство, създадено с цел космически туризъм. И за тази мисия взехме някои много любопитни технологични решения. Първо, New Shepard се задвижва с течен водород – това е ракетното гориво с най-добро представяне, но също така енай-трудното за работа. И не е необходимо за суборбитална мисия. Тогава защо го избрахме? Защото знаехме, че ще ни е необходимо за следващата фаза и искахме да придобием опит с това най-трудно трудно и най-добро за употреба гориво. Същото се случи и с вертикалното кацане – защо избрахме вертикално кацане за NewShepard? Много е неинтуитивно, всъщност има други механизми на кацане, които щяха да свършат работа на този етап. Истината е, че вертикалното кацане става все по-лесно с по-голямо превозно средство. Вертикалното кацане е като да стабилизираш метла на върха на пръста си. Можеш да балансираш една метла, но опитай се да стабилизираш молив – много епредизвикателно. Инерчният момент на молива е твърде малък. И така, плюсът на вертикалното кацане е, че се мащабира много добре. Колкото по-голямо е превозното средство, толкова по-лесно е. И още от самото начало искахме да построим система с мисъл към човека, за да бъдем принудени да мислим в дълбочина за безопасност, надеждност, системи за аварийно спасяване,всички неща, с които знаехме, че ще се нуждаем от практика с цел да построим нашите превозни средства от следващото поколение. Затова всичко се свежда до практически опит. Нямам търпение да започнемда изпращаме хора с New Shepard по-късно тази година. Това е голяма стъпка. Благодаря ви. Нека поговорим за New Glenn. New Glenn е по-големият брат на New Shepard. New Glenn е достатъчно голям, че New Shepard да може да се побере в товарното му помещение. С тяга от 3. 9 милиона фунта, това е много голямо превозно средство. От време на време ми задават един много интересен въпрос, който аз харесвам и ми доставя удоволствие, и отговарям,и си играя с него. И въпросът е: „Джеф, какво ще се промени в следващите 10 години?“И това е забавен разговор за водене по време на вечеря. Но ще ви кажа, че има един дори още по-важен въпрос, който почти никога не ми задават. И това е: „Какво няма да се промени през следващите 10 години?“. И причината това да е толкова важно е, че можеш да градиш плановете си на базата на тези неща. За Amazon знам със сигурност, че след 10 години потребителите ще искат искат по-ниски цени, това няма да се промени. Клиентите ще искат бързи доставки, ще искат голям избор. Затова цялата енергия, която влагаме в тези неща ще продължи да изплаща дивиденти. Невъзможно е да си представя клиент, който идва при мен след 10 години и ми казва: „Джеф, обичам Amazon, само ми се иска да доставяхте малко по-бавно. “ Или: „Обичам Amazon, само би ми се искало цените ви да бяха по-високи. “ Това няма да се случи. Затова, когато можеш да измислиш нещата, които ще продължат да бъдат истина, каквито и да са обстоятелствата, тогава можеш да вложиш енергия в тях. Ние знаем кои са тези неща за New Glenn. Това са цена, надеждност и полети навреме. Точно сега всяко едно от тези неща се нуждае от подобрение преди да можем да стигнем до следваща фаза на същинско излизане в Слънчевата система. И аз знам, че тези неща са стабилни във времето. Няма да имаме клиент на New Glenn, след 10 години, който да дойде при нас и да каже: „Джеф, иска ми се ракетата да се проваляше малко по-често“, „Джеф, иска ми се това да струва по-скъпо… или да бяхте закъснели за датата на полета. “ Впрочем, да имаме възможност и да излитаме навреме наистина е голям проблем в индустрията и недооценен от повечето хора, които не са директно свързани с нея. Това наистина усложнява нещата и струва много скъпо на клиентите с полезен товар. Всички забавяния… Тези неща няма да се променят. Ще вложим енергията си в тях. Самата ракета е създадена, базирайки се на тези 3 неща. Това е едно видео, което ще ви покаже малко от това как ще изглежда New Glenn. Можете да видите, че опашката леко синее, защото лети с втечнен природен газ, много евтин, 3. 9 милиона фунта тяга. Тези големи плочки в края, тяхната задача е да помогнат на ускорителя да се върне обратно до кораба за кацане. Ще видим разделяне, това е втората фаза, задвижена от дваBE-3 двигателя – същият двигател като този в New Shepard, същият двигател с течен водород като New Shepard, но по-висок клас. И ще поставим товара. Първата фаза есъздадена, за да бъде използвана 25 пъти. Има 7-метров обтекател, който е много голям, това е важно, защото много товари са ограничени повече от обема си,от колкото от масата си. Това е голямо превозно средство, което ще повдигне 45 тона товар до ниска надземна орбита и 13 тона до геостационарна орбита. Ето как каца на кораба, корабът се движи, защо се движи? Защото искаме да разчитаме на много добра подготовка към всякакви метеорологични условия. Изработваме корабите така че да можем да летимс товари, ако летището Орландо работи. И не можем да кажем на клиента, че тук изглежда добре, денят е хубав в КейпКанаверал, но там, където искаме да кацне нашия ускорител, морето е бурно. Затова с плаващ кораб можем да използваме стабилизатори, можем да стабилизираме платформата и да работим с ракетата дори в много тежки условия. И е създадена за полети с хора още от самото начало. За първи път ще лети през 2021. Затова многократната употреба, абсолютно, е ключът към драстичното намаляване на цената на излитане. Хората понякога се чудят колко скъпо е горивото. Горивото не е проблем, втечненият природен газ е много евтин, макар че има милиони фунтове гориво в New Glenn, цената на горивото и окислителя е по-малко от 1 милион долара. Това е незначителна цена на фона на всичко останало. Причината за високата цена на изпращане на неща в орбита днес се дължи на това, че изхвърляш хардуера. Подобно на това да караш колата си до мол-а ипосле да я изхвърлиш, след едно каране. Това би направило ходенето до мол-а много скъпо. Вторият праг, през който знам,че трябва да преминем и в това съм сигурен, са ресурсите в космоса. Трябва да ги използваме. И имаме дар, даден ни е дар, товаблизко космическо тяло, наречено Луната. Сега знаем много за Луната, която не познавахме по време на мисиите Аполо или дорипреди едва 20 години. Едно от най-важните неща, които знаем за Луната днес е, че там има вода. Тя е във формата на лед, в кратерите на полюсите, които са вечно в сянка. И водата еизключително ценен ресурс. Можеш да използваш електролиза, за да разделиш водата на водород и кислород и ще имаш гориво. Друго страхотно нещо на Луната,друга причина да бъде считана за подарък – тя е близо. На три дни път. И нямаш ограничения на излитане, като тези 22 месеца за излитане към Марс, можеш да отидеш на Луната почти по всяко време. И от голямо значение за построяването на големи обекти в космоса, Луната има 6 пъти по-слаба гравитация, от колкото Земята. Когато вземеш ресурси от Луната, можешда ги изпратиш в космоса на много ниска цена. Необходима е 24 пъти по-слаба енергия, за да повдигнеш 1 фунт от Луната, от колкото да го повдигнеш от Земята. Това е огромен плюс. Но познайте, Луната също се нуждае от инфраструктура. Нека ви покажа нещо. Това е Blue Moon. Работим по този спускаем модул от 3 години. Това е много голям модул, пригоден за меко и прецизно кацане на тегло 3. 6 тона върху лунната повърхност. Неговият вариант с разширен резервоар ще кацне меко с 6. 5 тона върху лунната повърхност. Нека ви направя една малка обиколка. Палубата е създадена с много семпъл интерфейс, така че да побере огромно разнообразие от товари. А разтоварващата система, вдъхновена от корабните системи, можете да я видите тук, ще бъде използвана, за да сваля нещата от палубата върху повърхността на Луната. И крановете могат да бъдат персонализирани за конкретния товар. Например, ето един много голям планетоход. Макар това да е голям планетоход, то може да свали четири такива едновременно върху лунната повърхност. Ако се върнем обратно на палубата, нека ви покажа още няколко неща там. Някои особености. Отляво можете да видите нашия звезден датчик, необходим на превозното средство да се движи и ориентира автономно в космоса, ето го. От дясната страна ще видите оптична комуникационна система, която комуникира със Земята в гигабитове, това е лазер, който изпраща данни към Земята. Също имаме X-Band за 10 мегабита радио предаване. Нека продължим с обиколката. Течен водород. Защо използваме течен водород, в мисиите Аполо не се е използвал. Защо използваме течен водород катогориво? Поради няколко причини. Първо, изключително ефикасен е, което много помагаза кацане на Луната, имайки предвид, че носиш със себе си цялото необходимо гориво до Луната. Втората причина, поради която използваме течен водород е, че накрая бихме могли давземем този водород от водата наЛуната и бихме могли да заредим отново тези превозни средства на самата повърхност на Луната и да ги използваме. Затова течният водород ечудесен избор за гориво на Луната и ние го използваме по три начина на този модул, много е интересно. Течниятводород, разбира се, е горивото за двигателя за кацане, той задвижва кацането. Но също така използваме обезвъздушаване – когато топлината се разпространи през стенитена контейнера и течният водород започне да се превръща в газ, той започва да кипи. И този студен газ обгръща резервоара с течен кислород, за да предотврати кипенетона течния кислород. Това е втората употреба на течния И след като е охладил резервоарите с течен кислород, е изпуснат в акумулатор, в който захранва водородни горивни клетки. И избрахме водородни горивни клетки за тази ракетапред соларните, защото искамеда можем да преживеем лунната нощ. Нещо, което не можеш да направиш със соларни клетки. Лунната нощ продължава две седмици, става много студено. Също така, горивните клетки предлагат голяма мощност – 2. 5 kWмощност, което би бил много голям слънчев панел. Устройствата за излитане и кацане сe сгъват във вертикална позиция, за да се поберат в 7-метровото товарно пространство. Те се разгъват, създадени са с много широк ъгъл на разгъване, за да можем да кацнем върху повърхност с15-градусов наклон на Луната,което е много голям наклон за безопасно кацане. Не можете да ги видите, те са тук отдолу, но имаме радари за проучване на терена, няма GPS на Луната. И ако искаш да кацнеш с прецизност, ние можем да кацнем в рамките на 75 фута от нашата цел, когато искаш да кацнеш с точност, използвашособеностите на лунната повърхност, за да се ориентираш. Сега когато вече имаме подробна карта на цялата Луна, можем да използваме тези вече съществуващи карти, за да кажем на системата, система с машинно обучение, да кажем на системата какво да търси, например кратери и други особености и тя се ориентира спрямо тях. Използва реалният лунен терен като пътепоказател. Това е едно невероятно превозно средство и то отива до Луната. Има още нещо, което бих искал да ви покажа и… Марина, би ли се качила тук. Благодаря ти, Марина. Това е за мен? Какво е? Това е от моя отбор за роботика. Благодаря ти, ще го държа в джоба си. Добре, това е труден проблем, който, разбирате ли, все още се нуждае от решение. Това е много интересно. Работихме върху него в продължение на три години. Благодаря ти, Марина. Това е двигателят BE-7, задвижван от течен водород, течен кислород, ще го запалим за първи път това лято. . Единствената причина да можем да го направим е, че сме работили по него три години. По-голямата част от него е принтирана, има 10 000 фунта тяга и има възможност за дълбоко дроселиране. Това е критично за двигател за кацане на Луната, защото този модул, бидейки пълен догоре с гориво, тежи 33 000фунта. Когато изгори горивото си при кацане, точно преди да кацне и горивото е почти свършило, тежи по-малко от 7000 фунта. Затова, за да даде точното количество сила на превозното средство,е необходимо да го дролерисате, докато олеква при кацане, защото гори собственото си гориво. Сега, проблемите, за коитоговоря, нещата, за които говоря, вече сме решили всички тяхпри New Shepard. Много подобно е. Системите за кацане, резервоаритес течен водород. Всички тези неща са вече разрешени. Дори автономното кацане и така нататък. Но се нуждаем от нов двигател и това е той. И е много вълнуващо, екипът ни постигна невероятен прогрес, имаменевероятен екип по задвижването. Многосе гордея с тях. Нямам търпение да го видя. 453 секунди специфичен импулс, високо ефективен двигател, нямам търпение за първото запалване. Ще разпространим видео. Боб се разсмя. Ще го направим. Ето. Ще ви покажа мисията, това не е анимация, това тук е истинска физика, симулирали сме го в продължение на дълго време. Ще забележите няколко неща. Нещо специфично в това превозно средство са товарните зони отстрани, докато орбитира около Луната, като допълнителна мисия, можеда пуска малки сателити в орбита около Луната. Така можем да провеждаме научни мисии. Виждате го как се случва. Пускаме няколко малки сателитапреди кацането. Ще видите няколко запалвания, които ще ни свалят до повърхността. Първичното горене трае 6 минути. Този двигател BE-7 ще работи в продължение на 6минути, това е много дълго горене. Обръщаме го вертикално на около километър над повърхността. Можете да видите как се случвав момента. Много прецизно кацане, отново използвайки тези радари за засичане на особености по повърхността и за навигация. Сега ще видим как системата за разтоварване, вдъхновена от корабната система, спуска планетохода. Погледнете дългите сенки, сенките са винаги дълги на полюсите на Луната. Иха!Има много интересна научна дейност, която да бъде извършена на Луната, особено на полюсите и сме събрали научен консултативен съвет, които са с нас днес. Дана, само за секунда, за да те разпознаят, помахай на хората. Благодаря ти! Високо оценяваме мъдростта и съветите на тази група, която ще подсигури правилното изпълнение на научната дейност и че получаваме максимум възвръщаемост. Благодаря ви! Вече имаме няколкоклиенти на Blue Moon, много от които са в публиката. Те също ще изпращат научни мисии до Луната. Хората са много въодушевени от тази възможност – меко кацане на техния товар, планетоходите, техните научни експерименти на повърхността на Луната по много прецизен начин. Днес все още няма такава възможност. Нека помислим за някои от другитенеща, които можем да сложим отгоре. Ето снимка на херметизиран човешки планетоход. И е много интересно, че, когато можешда кацнеш с точност, можеш да подготвиш мисии, които включват многобройни кацания. Изпращаш първо планетохода, спускаш го до повърхността, използвайки товарната система, уверяваш се, че всичко работи по план и след това изпращаш космонавтите. И говорейки за изпращане на космонавти, ето версия с разширен резервоар на това, което виждате отзад, това е версията на Blue Moon с разширен резервоар, която може да кацне меко с 6. 5 тона върху лунната повърхност. И има допълнително превозно средство отгоре. Ще ви кажа нещо кратичко, което си мисля, само мъничка шега. Виждате ли тези устройства за кацане? Тези платформи. Когато видях рисунките на този модул за първи път преди много време си помислих, че моята представа за модули за кацане е сформирана оттези на Аполо и бях сигурен, че тези платформи за кацане са твърде малки и разпитахза това. И отговорът е, че тезине са твърде малки, тези на модулана Аполо са твърде големи. Защото сме били много притеснени за мекотата на лунната повърхност. Това е просто пример за това колко повече знаем днес, затова тези ще свършат добра работа, не се притеснявайте. Наскоро вицепрезидентът Пенс каза: „Заявената политика натова управление и на Съединените Американски Щати е да изпрати отново американски астронавти до Луната в следващите 5 години. “ Обичам това, това е правилното решение. И за тези от вас, които оправят сметките вкъщи, става въпрос за 2024. И ние можем да помогнем да се вместим в този срок, но само, защото започнахме преди 3 години. Време е да се завърнем на Луната, този път, за да останем. И това, за което говоря тук днес, видно е една визия, обхващаща много поколения. Това няма да бъде постигнато само от което и да е поколение. И едно от нещата, които трябва да направим, е да вдъхновим тези бъдещи поколения. Затова днес съобщавам, че Blue Origin основава Клуб за Бъдещето, чиято мисия е да вдъхновява млади хора да построят бъдещетона живота в космоса. Виждате на първите редове встъпителните основатели наКлуба за Бъдещето. Благодаря ви! И ще направим поредица от дейности, фокусирани върху деца от детската градина до 12-ти клас. И първата, която обичам, ще помолим децата от тези класове да ни изпратят пощенски картички с техните мечти забъдещето и след това ще изпратим тези картички до космоса на борда на New Shepard, ще ги върнем обратно и ще ви ги изпратим по пощата. И днес имах възможността да се срещна с тези деца, точно преди тази презентация, отидох там към 3 часа, когато правиха техните картички и те саудивителни. Видях няколко удивителни. Наистина харесах тази, за която момичето ми каза, че на нея е написала иметона момчето, което харесва в училище, за което нейната майка още не знае. Но сигурно предполага, че няма проблем, след като изпратим картичката в космоса и я върнем обратно, нейната майка вече ще може да узнае. Помислих си, че е много добър план. Затова има много, впрочем, ако ако децата, с които говорих по-рано, децата на първия ред, ако те са представители на сегашното поколение,ние сме в добра форма. Учители, които искат да участват в тази инициативас техните ученици, просто посетете сайтаclubforthefuture. org, там има всички необходими инструкции. Моля ви, не се бъркайте. Земята е най-добрата планета. И не е просто “близо” до най-добрата. Необходимо е да я защитаваме. Това е съществено, това ни е работата. Сега сме достатъчно големи, за да нараним тази планета. Трябва да използваме ресурсите на космоса. Трябва да предложим бъдеще на нашите правнуци и на техните правнуци, бъдеще на динамичност. Не можем да позволим да станат жертва на застой и дажбени режими. И е работа на това поколениеда построи този път към космоса, за да могат бъдещите поколения да развихрят своятакреативност. Когато това е възможно,когато тази инфраструктура е вече установена, както беше тя за мен през 1994, за да основа Amazon, когато имаме тази инфраструктура за бъдещите предприемачи в космоса, ще видите да се случват удивителни неща. И ще се случи бързо,гарантирам го. Хората са толкова креативни, когато им е дадена свобода. И ако това поколение построи пътя към космоса, ако изгради тази инфраструктура, ще имаме възможността да видим как хиляди бъдещи предприемачи изграждат космическата индустрия. И аз искам да вдъхновя тези бъдещи космически предприемачи, искам да помислите върху следното:Тази визия звучи грандиозно, и е така, нищо от това не е лесно, всичко това етрудно, но искам да ви вдъхновя, затова помислете върху това: големите неща започват от малките. Благодаря ви!